Чудно ми се зачуди  тия дни, дека е нашият Премиер, че го немаше две недели, йок, скучни недели, да развесели хората и държавата, че ни горещо стана без него, и на Господ също, от време на време проплаква, колкот да маноса, дето се вика...

 Гледам безумните очи на новия паметник на София, чета за това, че те уж ще светят в тъмното нощем на софиянци, кого - да стряскат, кого - да забавляват, кого - за селфи, и си мисля за идеята на художника и за компромисите в изкуството, ...